Събития
НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „СВЕТЛИНА 1940“ НА 80 ГОДИНИ
Здравейте, приятели на Народно читалище „Светлина“!
Тази година нашето читалище отбелязва своя 80-годишен юбилей и в следващата поредица от публикации ще Ви запознаем с пътя, които е извървян от създаването му до наши дни, защото историята трябва да се помни, уважава и да ни помага да чертаем новите пътеки, по които да вървим и занапред!
Част I
През далечната 1940г. се основава Народно читалище „Светлина”, с първи председател Григор Димитров. Зад построяването обаче стоят много повече хора. Който и да попитате в кв. „Стрелбище” ще отговори, че неговите баба и дядо са го построили. Преди обаче да се появи читалището, което посещаваме и обичаме, то се e трансформирало и променяло не само външния си вид, но и местоположението си. Първоначално е било в къщата на Георги Писарски, в периода 1940-1946г., намирало се е на ул. „Нишава” № 140. След това в периода 1947-1961г. е било на ул. „Къпинов рид” №11 ( сега е ул. „Тулча” ). През 1958 год. е започнал строежа на новата и досегашна сграда на Народно читалище „Светлина”. Строежът завършва през 1961год.
Разрешение за началото на читалището се дава през месец март 1940год. веднага се свиква събрание, на което се решава Григор Димитров да е председател, а пък неговия колега Методи Христов е назначен за секретар. За читалището обаче няма средства нито инвентар. Това се променя когато всеки носи от собствената си къща по някой стол, маса, пейка, както и десетки книги от всяка къща. Освен това се събира и членски внос, така се наема дюкян в наскоро построената къща на Георги Комаров.
Ето и няколко думи за първият председател на НЧ „Светлина” Григор Димитров.
Роден е на 19.01.1891 год. в с. Ярловци, Трънска околия ( сегашна Пернишка област ). Първоначалното си образование завършва в с. Ярловци. След това отива в гр. Трън, и завършва гр. Кюстендил. След като е завършил е извикан в казармата поради обявяване на Балканската война. Включен е в Междусъюзническата война през 1913год. След като се уволнява продължава своето образование в университет в Хасково. Поради липса на средства обаче не успява да завърши и става учител в с. Стайчовци. Взема участие и в Първата световна война. На 23.11.1919год. се жени за Райна Хаджиева. Раждат им се четири деца – Митко, Боян, Евгения и Васил. През 1919год. става секретар на Ярловска тясносоциалистическа партийна организация „Искра”. Той е един от основателите и активен участник в Учителската комунистическа организация. Следват години през които е обичан преподавател. В края 1929год. се мести заедно със семейството си в София. Следват години, в които преподава в различни училища. През 1934год. се мести на ул. „Начо Иванов” №1, в квартал “Стрелбище 2”. Вече е главен учител. Издейства по-добри учебни условия за децата в училището, в което преподава.
През есента на 1939год. в квартал „Стрелбището” се събира група във връзка със създаване на читалище. Поети са първите стъпки (събиране на подписи – трябва да има поне 100, събрани са 108), на едно от следващите заседания се взима единодушно решение председател на читалището да е Григор Димитров. Така на 24.03.1940год. се е провело учредителното събрание в единственото по онова време заведение – „Боянски шоп”. Името „Светлина” се дава именно от Григор Димитров : „Нека го наречем „Светлина”, да свети в този тъмен работнически квартал, да хвърля светлина”. В продължение на 23год. Григор Димитров оглавява ръководството на читалището.
Край на Част I
След тази кратка история в следващите публикации ще разгледаме и дейностите – предишни и сегашни, които са дали своя принос за просперитета и доброто име на нашето читалище.